Каква е връзката между човешкото здраве и апигенина?

Проучванията върху животни показват, че апигенинът може да попречи на генетичните мутации, възникващи в клетки, които са изложени на токсини и бактерии.[2][3] Апигенинът може също така да играе пряка роля в отстраняването на свободните радикали, инхибирането на ензимите за растеж на тумора и индуцирането на ензими за детоксикация като глутатион.[4][5][6][7] Противовъзпалителната способност на апигенина може също да обясни ефектите му върху психичното здраве, мозъчната функция и имунологичния отговор [8][7][10][9], въпреки че някои големи наблюдателни проучвания не подкрепят това заключение по отношение на метаболитните състояния. [11]

Предклиничните данни сочат, че апигенинът може да служи като антиоксидант, противовъзпалително и/или средство за устояване на патогенни инфекции. Противовъзпалителните ефекти на апигенин (обикновено наблюдавани при концентрации от 1-80 µM) могат да се дължат на способността му да потиска активността на някои ензими (NO-синтаза и COX2) и цитокини (интерлевкини 4, 6, 8, 17A, TNF-α ), за които е известно, че участват във възпалителни и алергични реакции. От друга страна, антиоксидантните свойства на апигенина (100-279 µM/L) може да се дължат отчасти на способността му да улавя свободните радикали и да защитава ДНК от увреждане на свободните радикали. Апигенинът може да служи и като помощно средство за предотвратяване на пролиферацията на паразити (5-25 μg/ml), микробни биофилми (1 mM) и вируси (5-50 μM), което предполага, че може да има потенциал да подобри устойчивостта към инфекции.

Въпреки че има малко налични клинични доказателства за взаимодействията на апигенин с имунното здраве, това, което е налице, предполага някои противовъзпалителни антиоксиданти и ползи за устойчивостта на инфекции чрез подобрения в антиоксидантната ензимна активност, признаци на стареене, атопичен дерматит, хроничен пародонтит и понижено риск от диабет тип II. Трябва да се отбележи обаче, че всички клинични доказателства изследват апигенина като съставна част на неговия източник (напр. растения, билки и т.н.) или като добавена съставка, така че тези ефекти не могат да бъдат приписани само на апигенин.

В предклинични проучвания (животни и клетки) апигенинът показва ефекти върху тревожността, невровъзбуждането и невродегенерацията. При изследване с мишки дози от 3-10 mg/kg телесно тегло водят до намаляване на тревожността, без да причиняват седация.[2] Невропротективни ефекти, предоставени чрез повишен митохондриален капацитет, също са наблюдавани при проучвания върху животни (1–33 μM).

Малко клинични проучвания превеждат тези резултати при хора. Две от най-обещаващите проучвания изследват апигенин като съставка на лайка (Matricaria recutita) за тревожност и мигрена. Когато на участниците с ко-диагностика на тревожност и депресия са дадени 200-1000 mg екстракт от лайка на ден в продължение на 8 седмици (стандартизиран до 1,2% апигенин), изследователите наблюдават подобрения в скалите за тревожност и депресия. В подобно кръстосано проучване участниците с мигрена са имали намаляване на болката, гаденето, повръщането и чувствителността към светлина/шум 30 минути след прилагане на олеогел от лайка (0,233 mg/g апигенин).

Апигенинът може също да е в състояние да упражнява положителни физиологични реакции чрез намаляване на кортизола, хормона на стреса. Когато човешки адренокортикални клетки (in vitro) бяха изложени на диапазон от 12,5–100 μM флавоноидни смеси, които включват апигенин като компонент, производството на кортизол намалява с до 47,3% в сравнение с контролните клетки.
При мишки апигенинът, извлечен от растението Cephalotaxus sinensis от семейството на сливовия тис, показва някои антидиабетни свойства чрез повишаване на физиологичния отговор към инсулина. Тези резултати все още не са възпроизведени при хора, въпреки че в проучване, което дава на участниците напитка с черен пипер, съдържаща апигенин и предизвикателно хранене с пшеничен хляб, кръвната глюкоза и инсулин не се различават от контролната група напитка.
Репродуктивните хормони като тестостерон и естроген също могат да бъдат повлияни от апигенин. В предклиничните проучвания апигенинът модифицира ензимните рецептори и активността по начин, който предполага, че потенциално може да повлияе на активността на тестостерон, дори при относително ниски (5-10 μM) количества.
При 20 μM клетките на рак на гърдата, изложени на апигенин в продължение на 72 часа, показват инхибирана пролиферация чрез контрол на естрогенните рецептори. По подобен начин, когато клетките на яйчниците са били изложени на апигенин (100 nM за 48 часа), изследователите са наблюдавали инхибиране на ароматазната активност, което се смята за възможен механизъм при превенцията и лечението на рак на гърдата. Все още обаче не е ясно как тези ефекти ще се превърнат в перорална доза за консумация от човека.

Проблемите с бионаличността и стабилността на флавоноида апигенин в изолация водят до изследвания върху хора с фокус върху консумацията чрез растения, билки и техните екстракти. Бионаличността и последващото усвояване, дори от растителни и хранителни източници, също могат да варират според индивида и източника, от който е получен. Проучванията, изследващи хранителния прием на флавоноиди (включително апигенин, който е подкласифициран като флавон) и екскрецията заедно с риска от заболяване, следователно могат да бъдат най-практичното средство за оценка. Едно голямо обсервационно проучване например установи, че от всички диетични подкласове флавоноиди, приемът само на апигенин води до 5% намаление на риска от хипертония за участниците, които консумират най-високите количества, в сравнение с участниците, консумиращи най-ниските. Възможно е обаче да има други разлики, които биха могли да обяснят тази връзка, като доходите, които могат да повлияят на здравословното състояние и достъпа до грижи, което води до намален риск от хипертония. Един рандомизиран експеримент не открива ефект между консумацията на богати на апигенин храни (лук и магданоз) върху биомаркери, свързани с хипертония (напр. агрегация на тромбоцитите и прекурсори на този процес). Предупреждението тук е, че плазменият апигенин не може да бъде измерен в кръвта на участниците, така че може да е необходима по-дългосрочна и разнообразна консумация или може би дори различни подходи, като измервания на резултатите, които не се фокусират единствено върху агрегацията на тромбоцитите, за да се разбере потенциалните ефекти.

[1].Smiljkovic M, Stanisavljevic D, Stojkovic D, Petrovic I, Marjanovic Vicentic J, Popovic J, Golic Grdadolnik S, Markovic D, Sankovic-Babice S, Glamoclija J, Stevanovic M, Sokovic MApigenin-7-O-glucoside versus апигенин: Вникване в режимите на антикандидозни и цитотоксични действия. EXCLI J. (2017)
[2]. Tajdar Husain Khan, Tamanna Jahangir, Lakshmi Prasad, Sarwat Sultana Инхибиторен ефект на апигенин върху бензо(а)пирен-медиирана генотоксичност при швейцарски мишки албиноси J Pharm Pharmacol. (2006 декември)
[3]. Kuo ML, Lee KC, Lin JK Генотоксичност на нитропирените и тяхната модулация от апигенин, танинова киселина, елагова киселина и индол-3-карбинол в системите Salmonella и CHO. Mutat Res. (1992-16 ноември)
[4]. Myhrstad MC, Carlsen H, Nordström O, Blomhoff R, Moskaug JØFlavonoids повишават вътреклетъчното ниво на глутатион чрез трансактивиране на гама-глутамилцистеин синтетазния промотор на каталитична субединица. Free Radic Biol Med. (2002-Mar-01)
[5]. Middleton E, Kandaswami C, Theoharides TC Ефектите на растителните флавоноиди върху клетките на бозайниците: последици за възпаление, сърдечни заболявания и рак. Pharmacol Rev. (2000-дек.)
[6]. H Wei, L Tye, E Bresnick, DF BirtИнхибиторен ефект на апигенин, растителен флавоноид, върху епидермалната орнитин декарбоксилаза и насърчаване на кожен тумор при мишки Cancer Res. (1990, 1 февруари)
[7]. Gaur K, Siddique YHE Ефект на апигенин върху невродегенеративни заболявания. Цели на лекарствата за невролно разстройство на ЦНС. (2023-април-06)
[8].Sun Y, Zhao R, Liu R, Li T, Ni S, Wu H, Cao Y, Qu Y, Yang T, Zhang C, Sun Y Интегриран скрининг на ефективни фракции против безсъние на Zhi-Zi-Hou- Po Decoction чрез и мрежов фармакологичен анализ на основния фармакодинамичен материал и механизъм. ACS Omega. (2021-Apr-06)
[9]. Arsić I, Tadić V, Vlaović D, Homšek I, Vesić S, Isailović G, Vuleta G. Приготвяне на нови, обогатени с апигенин, липозомни и нелипозомни, противовъзпалителни локални формулировки като заместители на кортикостероидна терапия. Phytother Res. (2011 г. -февруари)
[10]. Dourado NS, Souza CDS, de Almeida MMA, Bispo da Silva A, Dos Santos BL, Silva VDA, De Assis AM, da Silva JS, Souza DO, Costa MFD, Butt AM, Costa SL Невроимуномодулаторни и невропротективни ефекти на флавоноида апигенин в модели на невровъзпалението, свързано с болестта на Алцхаймер. Неврология на предното стареене. (2020 г.)
[11]. Yiqing Song, JoAnn E Manson, Julie E Buring, Howard D Sesso, Simin Liu Асоциации на диетични флавоноиди с риск от диабет тип 2 и маркери за инсулинова резистентност и системно възпаление при жени: проспективно проучване и анализ на напречното сечение J Am Coll Nutr. (2005 октомври)